Двойно обозначаване във фактурите през евро прехода: какво важеше до 8 август 2026 и какво важи сега

Трябваше ли фактурите да са с двойно обозначаване?

Не. Чл. 15, ал. 3, т. 5 от Закона за въвеждане на еврото изключва документите по чл. 112, ал. 1 ЗДДС, тоест фактурата, известието към нея и протокола, от задължението за двойно обозначаване. Двете валути можеха да се показват по желание, но не можеха да бъдат изисквани във фактура.

Задължението по чл. 15 ЗВЕРБ се отнасяше до цените на стоки и услуги, предлагани на потребители: етикети, ценоразписи, оферти, онлайн магазини. Фактурата най-често е документ между търговци, издаден след сделката, и затова законът я остави извън обхвата. НАП потвърди същото в становище от 2025 г.: фактурите не са задължени да съдържат цени в евро и в левове, а двувалутното изписване е допустимо, при превалутиране по официалния курс 1 евро = 1,95583 лв.

Отделен режим имаше касовият бон. По чл. 20, ал. 1 ЗВЕРБ през периода на двойно обозначаване общата крайна сума във фискалния бон се изписва в евро и в левове заедно с официалния курс. Законът говори за общата крайна сума, не за всеки ред. Това е причината бонът от първата половина на 2026 г. да има две суми най-отдолу, а фактурата към него често да е само в евро.

Кое изискваше две валути и кое не. Законът пази потребителя пред рафта, не контрагента по фактура.

Какви бяха сроковете и защо в интернет още пише 31 декември 2026?

Първоначалният текст на ЗВЕРБ обвързваше края на двойното обозначаване с 12 месеца след датата на въвеждане на еврото, тоест 31.12.2026 г. Изменението в ДВ, бр. 65 от 2025 г. записа конкретни дати: от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. Материалите, писани преди лятото на 2025 г., още носят старата дата.

Периодът започна един месец след решението на Съвета на ЕС за приемането на еврото от 8 юли 2025 г. С промяната на закона краят беше фиксиран на 8 август 2026 г., а не на края на годината. БНБ, КЗП и КФН обявиха същите дати. Ако клиент ви цитира статия с „до 31 декември 2026 г.“, тя е от преди изменението.

Двете дати от началото на 2026 г. са различни неща. От 1 януари 2026 г. еврото е официалната парична единица, фактурите и дневниците по ЗДДС са в евро. Януари 2026 г. беше месецът на двойното обращение: в брой можеше да се плаща и в левове, рестото беше в евро. От 1 февруари 2026 г. в брой се плаща само в евро, а двойното обозначаване на цените продължи до 8 август.

В каква валута се издава фактура след 1 януари 2026?

Данъчната основа и размерът на данъка се посочват в евро. Това е чл. 114, ал. 5 ЗДДС, в който с въвеждането на еврото думите „български лева“ са заменени с „евро“. Сумите по сделката може да са и в друга валута, но основата и ДДС-то трябва да са в евро. Изписване на левова равностойност е допустимо, не е задължително.

На практика това означава, че фактура с дата след 1 януари 2026 г., в която основата и данъкът са само в левове, не отговаря на чл. 114. Такъв документ се вижда и през октомври 2026 г., обикновено от клиент със стар фактуриращ софтуер или шаблон в Excel. Правилният път е доставчикът да го коригира по реда на чл. 116 ЗДДС, а не кантората да го „превалутира наум“ в дневника.

Левовата равностойност като втора колона или ред „Общо в лева“ остана позволена и след 8 август 2026 г. При фактурите обаче тя вече не върши работа: софтуерът на получателя, човекът, който въвежда, и разпознаването на документи четат две суми и трябва да решат коя е вярната. Ако контрагентите ви още печатат и левове, помолете ги да ги махнат. От 9 август няма правило, което да ги задължава да ги пазят.

Как се превалутира правилно: правилата по чл. 12 и 13 ЗВЕРБ?

Сумата в левове се дели на пълния курс 1,95583. Курсът не се закръглява и не се съкращава (чл. 12, ал. 2). Резултатът се закръглява до втория знак след десетичната запетая според третия: под 5 остава, 5 и нагоре се увеличава (чл. 13). Всяка сума се превалутира и закръглява поотделно.

Пример: 653,96 лв. делено на 1,95583 дава 334,36444, тоест 334,36 €. Грешката, която най-често се вижда, е умножение по „обратния курс“ 0,51 или деление на 1,96. При малки суми разликата е цент, при фактура за 20 000 лв. е десетки евро и дневникът не се връзва с този на доставчика.

Второто, което изненадва, е сборът на редовете. Според указанията за разработчици на портала evro.egov.bg всяка стойност по чл. 12 и 13 се закръглява поотделно, а не само крайната сума. Затова десет реда по 10 лв., превалутирани ред по ред, дават 51,10 €, докато общата сума 100 лв. дава 51,13 €. Това не е грешка на софтуера, а следствие от закона. Когато сверявате известие или стар документ, сверявайте по правилото, по което е издаден, а не по това, което ви се струва по-логично.

Превалутиране по чл. 12 и 13 ЗВЕРБ. Последните два реда показват защо сборът на редовете може да се разминава с общата сума.

Как се издава кредитно известие към фактура в левове от 2025 г.?

В евро. Според разясненията на Министерството на финансите всички дебитни и кредитни известия след 1 януари 2026 г. се издават в евро, включително към фактури, издадени в левове. Сумите от оригиналната фактура се делят на 1,95583 и се закръгляват до цент. Известието сочи номера и датата на левовата фактура, както при всяко известие по чл. 115 ЗДДС.

Пример: през ноември 2025 г. клиент е получил фактура за стоки с основа 1 000,00 лв., ДДС 200,00 лв., общо 1 200,00 лв. През януари 2026 г. връща цялата доставка. Доставчикът издава кредитно известие в евро: основа 511,29 €, ДДС 102,26 €, общо 613,55 €. Получателят го записва в периода на известието, в евро, и намалява данъчния кредит в дневника за покупки за същия период. Оригиналната фактура остава в левове в архива и в дневника за ноември 2025 г.

Два детайла изискват внимание. Първо, периодът на полученото кредитно известие е фиксиран: то влиза в дневника за периода, в който е издадено, не „някога през следващите 12 месеца“. Второ, при частично връщане се превалутира сумата на известието, а не цялата фактура, затова сборът на няколко известия може да се различи с цент от превалутираната фактура. Това е нормално и не изисква корекция.

Какво става с левова фактура от 2025 г., която влиза в дневника през 2026 г.?

Фактурата си остава в левове, но в дневника за покупки за януари 2026 г. или по-късен период основата и данъкът се записват в евро, превалутирани по чл. 12 и 13 ЗВЕРБ. Това е позицията на НАП за фактури, по които правото на данъчен кредит се упражнява в период след въвеждането на еврото. Самата фактура не се коригира и не се преиздава.

Правилото следва от чл. 72 ЗДДС: кредитът може да се упражни в периода на фактурата или в един от следващите 12. Фактура от октомври 2025 г., намерена през март 2026 г., влиза в дневника за март в евро. Фактура от октомври 2025 г., за която се подава коригираща декларация за октомври 2025 г., остава в левове, защото валутата следва периода на декларацията, не датата на подаване.

Същата логика важи за справката-декларация за декември 2025 г., подадена през януари 2026 г.: тя е в левове, а дължимият данък се плаща в евро по превалутираната сума. Декларациите за периоди от януари 2026 г. нататък са в евро, включително за месеца на двойното обращение.

Доставка от декември 2025, фактурирана през януари 2026: в евро или в левове?

Фактурата е в евро, защото е издадена след 1 януари 2026 г. Разходът обаче се отнася за 2025 г. и според разясненията на Министерството на финансите се завежда в отчета за 2025 г. в левове, като събитие след датата на баланса. В дневника по ЗДДС фактурата влиза в периода от 2026 г. в евро.

Типичните случаи са ток, вода, телефон и наем за декември, фактурирани през януари. Счетоводно: разход за 2025 г. в левове, превалутиран обратно от евро сумата във фактурата по същия курс, срещу задължение към доставчика, което на 1 януари 2026 г. се превалутира в евро заедно с всички начални салда. Данъчно: фактурата е в дневника за покупки за януари 2026 г. или следващ период, в евро, както е издадена.

Указанията на Министерството на финансите за счетоводните документи подчертават, че всичко, отразено в счетоводството преди 1 януари 2026 г., не се преизчислява и годишният финансов отчет за 2025 г. остава в левове. Промяната на отчетната валута се прилага перспективно: началните салда към 1 януари 2026 г. се превалутират по чл. 12 и 13, а сравнителната информация в отчета за 2026 г. се представя в евро.

Как се чете касов бон от 2026 г. с две суми?

Сумата за осчетоводяване е тази в евро. Левовата сума и курсът на бона до 8 август 2026 г. бяха информация за потребителя по чл. 20 ЗВЕРБ, не втора стойност на сделката. От 9 август 2026 г. боновете са само в евро. Бон от 2025 г. си остава в левове и влиза в разходите за 2025 г. в левове.

Боновете от януари до 8 август 2026 г. имат отдолу два реда: обща сума в евро и общо в левове с изписан курс. При ръчно въвеждане и при автоматично разпознаване грешката е една и съща: взема се левовата сума, защото стои по-долу и изглежда „обща“. Проверката е проста: сумата в левове трябва да е почти два пъти по-голяма от тази в евро. Ако двете суми са близки, едната не е валута, а грешка.

При разпознаване на документи Gotovo маркира за човешка проверка всеки документ от 2026 г. със суми в левове и всяко известие от 2026 г. към фактура от 2025 г., с подсказка за курса, по който да се свери. Самото превалутиране остава решение на счетоводителя. Gotovo не преправя стари документи и не издава известия; то чете входящите документи и ги подготвя за осчетоводяване.

Какво да провери кантората сега, през есента на 2026 г.?

Четири неща: дали клиентите още издават фактури с левове в основата и ДДС-то, дали известията към фактури от 2025 г. са в евро, дали левовите фактури, влезли в дневници за 2026 г., са превалутирани по чл. 12 и 13, и дали началните салда към 1 януари 2026 г. са превалутирани и сверени с контрагентите.

Разминаванията по 401 и 411 между кантората и клиентите ѝ през 2026 г. в голямата си част идват от два източника: салдо, превалутирано с различно закръгляване от двете страни, и известие, превалутирано по общата сума, докато отсрещната страна го е превалутирала по редове. И двете се откриват със сверка по документи, не с нова контировка.